АВАНТЮ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Авантюристичен (във 2, 4 и 5 знач.). След като преминал той много авантюрни случаи, у гърците придобил такваз важност, щото в 1794 год. приел името Софроний и станал епископ във Враца. Г. Бенев, БК (превод), 11. Авантюрен живот. Авантюрно начинание.