АВАНТЮРИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Авантюристичен. Една крайно интересн фигура, тоя прочут тогава Хаджиенов: човек с авантюристически дух,..; достатъчно изобретателен, за да стане десет пъти милионер, още повече непридвидлив, за да се опропастява периодически всеки пет години. С. Радев, ССБ I, 290.

АВАНТЮРИСТЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. авантюристически; авантюристично. Постъпва авантюристически.


Източник: Речник на българския език (онлайн)