АВИА̀ТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.

2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)