АВЛЍГИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от авлига. Последни са дошли [авлигите] — подир славеите, подир кукувиците, дори подир лястовиците — първи ще си отидат. Такъв е законът, неписаният авлигин закон. П. Бобев, ГЕ, 111.
