АВТЕНТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е с доказана принадлежност към определена епоха, определен първоначален период; оригинален. Автентичната вътрешна уредба е запазена, затова целият „Музей на селото“ има голяма историко-етнографска стойност и е един от най-забележителните кътове на Букурещ. Г. Белев, КР, 108.
2. Който идва от първоизточник; достоверен, оригинален. Легендите и измислиците, които доскоро се предаваха като автентични данни за живота на Ботева, се разпиляха. Г. Бакалов, Б, 1919, кн. 2, 56. Автентични материали за живота на поета. Автентичен документ.
3. Който не е подправен, нарочен, а спонтанен; действителен, верен, достоверен. Авторът,.., е изживял разнородни по мотиви, но винаги автентични по житейска стойност вълнения, които е въплътил в лирически откровения. Ив. Спасов, БС, 134.
— От гр. αύθεντικόσ.