АВТОЖЍР м. Авиац. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред.

— От фр. autogire от исп. autogiro.


Източник: Речник на българския език (онлайн)