АВТОКЕФА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Църк. Който има самостойна, независима власт или се управлява самостойно, независимо от друга по-висока църковна власт. Гърците признаваха Дамяна за патриарх, но не признаваха за патриарси неговите приемници, макар те и да си бяха останали автокефални и независими от цариградския патриарх, а ги наричаха просто архиепископи. Р. Каролев, УБЧИ, 32. Автокефална църква.
— От гр. αύτοκέφαλοσ.