АВТОКРА̀Т м. Книж. 1. Лице с неограничена държавна власт; самодържец. Той превел и драмата Кремуций Корд, написана от Н. Костомарова на руски, уж от времето на римския тиранин император Тиверий, но със строга тенденциозност и един вид сатира за руските автократи. З. Стоянов, ХБ, 241.
2. Автократор.
— От гр. αύτοκρατἡσ 'имащ неограничена власт; самовластен'.