АВТОКРА̀ТОР м. Истор. Титла на византийските императори, която означава самодържец. През 915 г. той [Симеон] сам се титулува „самодържец на всички българи“, а на византийците заповяда да го наричат „автократор“. А. Гуляшки, ЗВ, 645.
— Гр. αύτοκρἀτωρ.