АВТОТРО̀ФИЯ ж. Биол. Способност на някои животински организми и растения за самостоятелно изхранване, при което от въглероден двуокис и неорганични вещества се синтезират необходимите органични вещества; самоизхранване.

— От гр. αύτόσ 'сам'+ τροφἡ 'храна'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)