АГАРЯ̀НЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Турчин, неверник, нехристиянин. — Какви са тия турци? — Агарянци, синко, врагове Божии. Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. — Императорът и Кантакузин отбили, казваш, султан Урхановата войска от трийсет и шест кораба и ти си бил там. Чувах и аз и дано все тъй християните да побеждават агарянците. Ст. Загорчинов, ДП, 131. — Ще бием, ще трепем, докато не остане нито един агарянец по нашите земи. Ст. Дичев, ЗС I, 135.
— От евр. собств. през гр. ἀγαρηνόσ.