АГИТА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до агитатор или до агитация. През август 1948 г. Министерство на земеделието и горите обявява акция за масовизиране. Изпращат се околийски агитаторски групи по селата. Я. Янчева, КБС, 133. Либерали и бивши княжески министри напуснаха Пловдив. Това отслаби твърде много Казионната партия, защото я лиши от няколко енергични хора с агитаторски способности. М. Маджаров, ИР, 245. Рисунъкът на богатите и бедните [в драмата] е даден с безпощаден реализъм, без преднамерени симпатии, без агитаторски цели. Хип., 1931, кн. 8, 365.