А̀ГО, мн. няма, м. Диал. У българо-мохамеданите — по-голям, по-стар брат; бате. Момчето отвърна на поздрава, а сетне кимна и към Метко. И двамата то нарече аго, защото бяха големи колкото аго ми Али и негови приятели. Вл. Полянов, БВП, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)