АГО̀НИЯ ж. 1. Мъчително състояние преди смъртта, предсмъртни мъки. След кратка агония старецът, проснат на гърба си, отпусна глава, затвори очи — само пулсът му още биеше последните си няколко удара. Д. Калфов, ВП, 77. Мъчителна агония.
2. Прен. Мъчителен край, ликвидиране на нещо. Постепенно заедно с агонията на парламента върви и агонията на вестника. Стигаме до положение да не можем да го печатаме и разпространяваме. П. Дертлиев, ДП, 286.
— Гр. ἀγωνια ’борба’.