АДАМА̀НТ м. Остар. Диамант. — Ширно е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта му. Н. Райнов, БЛ, 16.
— От гр. ἀδάμας, -αντος 'стомана'.
