АДЕКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. 1. Който е свойствен на прилагателното име; адиективен. Адективна функция.

2. Който има функция, служба на прилагателно име; адиективен.

— От лат. аdjeκtivus ‘прилагателно’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)