АДИАБА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който става, който се извършва без обмяна на топлина с околната среда; адиабатичен, адиабатически. Адиабатен процес. Адиабатна изолация. Адиабатно свиване на газ. Адиабатни промени в състоянието на газа.
— От гр. ἀδιάβατοσ 'непроходим’.