АДМИРА̀ЦИЯ ж. Книж. Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация. Б. Митов, СбАСЕП, 43.

— От лат. admiratio през фр. admiration.


Източник: Речник на българския език (онлайн)