АДРЕСУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Адресирам. Засега молим всички наши кореспонденти, приятели и спомоществователи да адресуват всичко по следующият адрес. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 11. И му връчи две писма, адресувани на редактора на списанието. „Зарите на истината“. Ив. Вазов, Съч. IX, 86. адресувам се страд.