АЕРА̀ТОР м. Техн. Машина за продухване и разрохкване на прахообразни маси. Аераторът се използва най-често за възстановяване на формовъчните смеси в леярството.

— От гр. ἀήρ ‘въздух’ през нем. Aerator.


Източник: Речник на българския език (онлайн)