АЕРОСТА̀ТИКА ж. Дял от аеромеханиката, в който се изучават условията за равновесие на газовете и действието на неподвижни газове върху намиращи се в тях твърди тела в покой. Архимед определя положението на равновесие на потопени в течност сегменти от кълбо. Този закон е залегнал в основата на съвременната хидро- и аеростатика. Матем., 1967, кн. 2, 4.