АЗЮ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Лазурен. В средата на градината, между два водопади, са издигаше един околчест салон .., на когото азюрния свод, населен със златни звезди, представляваше сичките съзвездия на планетите. И. Адженов, ВК (превод), 29.

— От фр. azure.


Източник: Речник на българския език (онлайн)