АЍД, мн. няма, м. Остар. Подземно царство; преизподня, ад. И Посейдон, влас- тителят на морето, клатеше земята тъй, щото сам си Плутон (бог на аида или ада) изтръпнал в подземното си царство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80.
— Гр. от собств.
