АЙГЪ̀Р м. Диал. Жребец. Купи два коня,.., пък когато се разпаса едната от кобилите му, откара я чак в чифлика да се разплоди с породист айгър. И. Волен, МДС, 220.

— Тур. aygır.


Източник: Речник на българския език (онлайн)