АКЍН м. Народен певец-импровизатор в тюркоезичните страни на Средна Азия, който изпълнява импровизираните си стихотворения като песенен речитатив при акомпанимента на специален струнен инструмент.

— От рус. акын от тюрк.


Източник: Речник на българския език (онлайн)