АКЛАМЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Приветствам, поздравявам с акламации. Той [Бенковски] вървеше сега между развълнувания народ, който го акламираше. Л. Стоянов, Б, 99. — Че цяла Румелия ще акламира българското знаме, в това ние не се съмняваме. В. Геновска, СГ, 86. акламирам се страд.
— От лат. acclamo.