АКМЕЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Модернистично течение в руската поезия от второто десетилетие на XX век, което възниква като реакция на мистиката в символизма и се отличава с простота на стила и възторжено, чувствено отношение към живота.
— От гр. ἀκμή ‘връх, кулминация‘ през рус. акмеизм.