АКОМПАНЯ̀ТОР м. Лице, обикн. със специално музикално образование, което акомпанира. Наскоро проф. от Парижката консерватория А. И. Рахманинов заминава.. из Средна Европа заедно с Шаляпин в качеството си на солист и акомпанятор. К, 1927, бр. 110, 3.
— От фр. accompagnateur.