АКРЕДИТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Банк. Който се отнася до акредитив и до акредитиране. Акредитивна форма на плащане.

Акредитивни писма. Дипл. Документи, с които едно лице се упълномощава официално за дипломатически представител на своята страна при правителството на чужда държава. Връчвам акредитивните си писма. Предавам акредитивните си писма.


Източник: Речник на българския език (онлайн)