АКРОТЀР м. Архит. Скулптурно украшение в ъглите или на върха на фронтона на гръцки храм или на релеф на гробница, което представлява обикн. статуя.

— От гр. ἀκρωτήριον ‘връх, било на планина‘.


Източник: Речник на българския език (онлайн)