АКСИОМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е очевиден, който не се нуждае от доказване; аксиоматически, аксиомен. Ние съвсем определено казваме — минало, настояще, бъдеще. Но ние никога не се замисляме дълбоко какво всъщност означават тия понятия. И не се замисляме, понеже имаме за тях определена твърда представа едва ли не от аксиоматичен характер. П. Вежинов, ЗН, 67.