АКТЍВНОСТ, -тта̀, мн. -ти, ж. 1. Само ед. Качество на активен (в 1 – 4 знач.). Останалите живи [деца] — Евлоги и Христо, са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н. Ферманджиев, РХ, 180-181. Слънчевата активност дала тласък на въображението му и кьосето си представило как търси собственицата на спортната обувка сред обитателите на почивния дом. Й. Попов, БНО, 107. Друго важно условие [освен храната] за отдалечаване на остаряването е физическата активност. ПЗ, 1981, кн. 10, 9. Проявявам активност. Творческа активност. Обществена активност. Избирателна активност. Активност на учениците в клас. Активност на волята. Активност на вулкан.
2. Обикн. мн. Дейност, занимание, проява. Австрийската столица иска да даде възможност на виенчани и гостите на града за повече спортни дейности на чист въздух. Според местните власти активностите на открито не само повишават качеството на живот в големия град, но и носят ползи за здравето на хората. Стр., 2022, бр. 3, 16. Представители на министерства и туроператори разработиха Национална стратегия и план за действие за екотуризъм. Планът за действие включва активности, които трябва да бъдат реализирани, за да се постигне търсеният ефект от стратегията. Кеш, 2004, бр. 5, 14.
3. Само ед. Хим. За вещество — склонност да се реагира бързо, лесно. Поради голямата си активност, особено към водата, натрият се среща в природата в съединено състояние. Хим. VII кл, 1950, 33.
— Хр. Ботев, Знание, 1874-1875.