АКЦЕНТОЛО̀ГИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Дял от езикознанието, който изучава прозодията и системата на ударенията в езиците и тяхното развитие или състояние в определен исторически момент.
— От лат. accentuation ‘ударение’ + гр. λόγος ‘наука’.
