АЛАБА̀СТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от алабастър; алабастрен. От дълбокото тясно прозорче на стаята ми се виждаха начумерените алабастрови лъвове, поставени отдясно на черквата Свети Марко. А. Каралийчев, В, 160.

2. Който по цвят е като алабастър; алабастрен. Аз видях две големи сини очи,.., един правилен алабастров нос, какъвто само в картини съм виждал. Д. Калфов, ПЮН, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)