АЛАДЖЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е направен, ушит от аладжа. След половин час уплашеният и предбледнял Хатипов, с изметната яка на бялото аладжено палто и с крива, безсмислена мазна усмивка, бе доведен от двама войници. Ем. Станев, ИК II, 191. Аладжен елек.
— Друга форма: а л а д ж а̀ н.