АЛА̀ЛЕМ нареч. Диал. Навярно, май че, като че ли. — Жельо не е нещо добре, .. — Тъй ли? Че какво му е на завалията? — Простудил се е алалем. Ст. Чилингиров, ПЖ, 150. — А бе дали си намери воловете дядо Петко?.. — Алалем не ще ги е намерил. Ил. Блъсков, ДБ, 70.
— От араб. през тур. allah-u-alem ‘бог е, който знае’. — Друга форма: ала̀йлем.