АЛАМБЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Техн. Дестилационен казан за добиване на ракия, розово масло и др.; дестилатор.

— От араб. през фр. alambic. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)