А̀ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; а̀лна се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото ѝ загоряло от слънцето лице побелява, бузите ѝ се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178.
2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.
