АЛВЕОЛА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. Алвеоларна част на челюстта.
3. Езикозн. За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците.
— От лат. alveolaris.