АЛЛА̀Х, мн. няма, м. В мохамеданската религия — бог. Взел бе всичко в ръцете си Селим бей, а вървеше по лоши пътища: комар играеше, пиеше ракия. Но, такава е била волята на аллаха. Д. Талев, И, 189. — Ако приемеш правата вяра, ще те направя господар на Чардаклия .. Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. Аллах не ми прати мъжка рожба, нито женска... А. Каралийчев, ПГ, 118-119. В Дортьол мюезинът викаше провлачено: — Да бъде благословен аллах, който чертае пътя на човека и го насочва към пристанището! Ст. Дичев, ЗС I, 108.
— Араб. allah.