АЛНЀ, мн. -та, ср. Диал. Сърне. Среща им иде кошута, / кошута с мъжко алненце. / Всичка се сватба спустила / кошута да си прибият, / алнето живо да фанат. Нар. пес., СбНУ XLII, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)