АЛОГЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо, което противоречи на логиката; нелогичност, безсмислица. Тя [творческата личност] скъсва постепенно не само с обществото, но и с действителността. Това обяснява както ирационализма, така и алогизма на някои крайно модерни направления. Ив. Богданов, СП, 20. Тя [основната слабост] влече след себе си всички останали недостатъци на неговата поезия: нестройно композиционно изграждане, непоследователност и алогизъм на образите и картините и т. н. М. Наимович, С, 1951, кн. 9, 169.
2. Литер. Литературен похват, при който се разрушават логическите връзки в речта, за да се постигне комизъм, ирония и др.
3. Само ед. Филос. Отрицание, че истинското познание се постига чрез логическо мислене и утвърждаване, че то е възможно само чрез интуиция, откровение чрез „съзерцание“ или вяра чрез мистическо вглъбяване.
—От гр. ἀλογοσ ‘безразсъден, неразумен’.