АЛОГЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество и проява на алогичен. Изобщо вътре в самата група „Мисъл“, както в мирогледа и проявленията на всеки от тях поотделно, имаше доста алогичност, дори противоречия. К. Константинов, ППГ, 133.


Източник: Речник на българския език (онлайн)