АЛО̀ЕН, -а, -о, мн. -и и -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни. Остар. Прил. от алое. В полите на хълмовцете, .., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения. П. Р. Славейков, РО (превод), 57.
