А̀ЛПЕНЩОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Дълъг бастун с железен шип на долния край, който се използува при изкачване на планини.

— Нем. Alpenstock ‘алпийски бастун’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)