АЛТА̀ЗИМУТ м. Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.

— От лат. altus ‘висок’ + араб. assumut ‘пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут.


Източник: Речник на българския език (онлайн)