АЛТЕРНА̀ЦИЯ ж. 1. Спец. Редуване. В Симеоновското землище туфът е на изток от селото в алтернация с мергелови варовици. П. Делирадев, В, 55.
2. Езикозн. Закономерно редуване на звукове в една основа при различни форми на една и съща дума или в редица думи от един и същ корен, напр.: кожух — кожуси, другар — дружка и др.
— От лат. alternatio.