АМБРО̀ЗИЯ1 ж. Мит. В гръцката митология — храна на боговете, която ги правела вечно млади и красиви. Медът тогава са получавали във вид на някаква каша,..; а сегашният мед, из сегашните кошери, е амброзията, която са яли някога боговете — чист, прозрачен, ароматен, обилен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84-85. Но слънцето ги [черешите] наливаше с червен сок, сладък като нектар, ароматен като амброзия. Кр. Григоров, ПЧ, 127.
— Гр. ἀμβροσία. - Друга (остар.) форма: а м в р о̀ з и я. — Н. Михайловски и др. Очерки от световната история (превод), 1865.
АМБРО̀ЗИЯ2 ж. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни, произхождащи от Америка, с дребни зеленикави цветове и бели власинки по цялото стъбло, някои от които са плевели по културните растения. Ambrosia.