АМВО̀Н м. Църк. Издигнато място в черква, откъдето се произнасят молитви и се чете Евангелието. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Младият поп Дочо държа огнено слово от амвона на черквата. Й. Йовков, Ж 1945, 66. Всички видяха на прикрепения като лястовичо гнездо на стената амвон, че се изправи величествената фигура на дядо поп. Елин Пелин, Съч. I, 70. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите преспанци започнаха да носят в общинската канцелария даровете си за новата църква. Д. Талев, ЖС, 127.
— От гр. ἀμβων.