АМИА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Хим. Прил. от амиак; амонячен. Стипцата бива. . , натрова и амиачна наспротив основанието, което влиза у нея. С. Веженов, Х (превод), 49.
